Имението на Paladin

Суо: Ех?

Paladin: Обара я. Искам да си я докажа.

Суо: Не тук.... ;---;

Paladin: Значи така мога да го докажа...?

Суо: Знам, че ме обичаш.... дори не е нужно да ми го показваш...

Paladin: Но не се чувствам правилно като не правя нищо!

Суо: Просто се успокой...

Paladin: Ньо! Вдигна я. Боли го изключително много, но не показва никакъв признак.

Суо: ....

Paladin: Тръгна към имението. Вкара я в една от стаите, като я тръшна на леглото и заключи вратата.

Paladin: Изтъпя болката.

Суо: Паладин...

Йоуму: Чисти.

Paladin: Да...?

Lucky: В тренировъчната зала е.

Суо: Извинявай....

Йоуму: Някъде по коридорите е.

Paladin: Не си виновна с нищо бе!

Lucky: Спира за днеска. Без блуза е, като е покрит с пот.

Суо: Ама....

Йоуму: Чисти. В коридора пред тренировъчната е.

Paladin: It's fine! Целуна я по челото.

Lucky: Взе си блузата, като почна да си бърши потта от лицето. Излезе, като нищо не вижда.

Пристигна след известно време. Иха, хубава къщурка. Ей, легендата, отвънка съм! - Тай
Тате, може би има и звънец..защо се провикваш.. - Изуми

Суо: ;/////;

Йоуму: Тъкмо се изправя. Защото е стигнала пред вратата, се блъска в него.

Paladin: Викат ме. Ей ся ида.

Lucky: Спъва се в нея и пада с лице в кофата с мръсна вода.

Суо: Добре...

Йоуму: И тя пада на земята. И-извинете!

Paladin: Бронята му се появи. Излезе отвън.

Lucky: Изправи се, като кофата му е на главата. Добре ли сте?

Охооо, ето те и теб. Готино местенце, йо. - Тай

Йоуму: Бързо махна кофата и се поклони. Извинете за неприятностите....

Paladin: Благодаря. Не е никак лошо, а?

Lucky: Усмихна се. Още е с блузата на лицето си, за това не се вижда. Не се притеснявайте, не е проблем. Махна си блузата, като я видя. К-коя сте вие...?

Мда. Става ли да разгледам, йо? - Тай
Тате, не нахалствай.. - Изуми

Йоуму: Една от прислужничките...

Paladin: Разбира се! Само не влизай в съблекалнята ако се цениш живота.

Lucky: Н-не сте ли малко млада...?

Йоуму: Явно не....

Не съм такъв човек, йо. Влезе вътре в имението. - Тай
Аз може би ще изчакам навън. - Изуми

Paladin: Както решиш малката. Разроши ѝ косата, като тръгна с Тай. Та, къде са тия с мечовете?

Lucky: Червен е и гледа настрани. К-как се казвате...?

Йоуму: Йоуму....

На кораба са. Първо трябва да видя младежа. - Тай

Paladin: Добре тогава. Започна да следва един от коридорите. Следвай ме.

Lucky: Аз съм Lucky... Р-радвам се да се запознаем...

Йоуму: Значи Вие сте младия господар?

След него. Абе колко ти струваше тва място? - Тай

Paladin: Не знам, прислужничките ми плащат всичко, аз само вкарвам пари. Имението е огромно, за това ще отнеме време.

Lucky: Моля ви, не ме наричайте така...

Йоуму: Не мога.

Ехее, че и прислужнички даже. Аз такива екстри си нямам, хехе. - Тай

Paladin: Имаш си пирати.

Lucky: Настоявам.

Йоуму: Но господарят...

Е, ние сме екипаж, и най - малкото приятели. Всеки си се грижи за неговата част от кораба. - Тай

Paladin: Тук е същото, единствената разлика е, че аз и жена ми нищо не правим, освен да внасяме пари.

Lucky: Хм?

Йоуму: Ще ми се кара...

Хехе, ама и двамата си живеем живота добре значи!..горе-долу. - Тай

Paladin: Айде де, не мисли така!

Lucky: Ако говориш за баща ми, няма да ти се кара.

Йоуму: ....

Малко трудно като почти не виждам жената на живота ми до мен..след като свърша със сина ти, ако не се е върнала ще тръгна да я търся. - Тай

Paladin: Както си решил. Стигна до тях.
Lucky: За това ще спреш ли да ме наричаш "господар"?

Йоуму: Не.

Ахой, банда! - Тай